Тристата декара земя, окована в крепостта, вече беше тясна за растящия град. Частни и обществени сгради, една от друга по-хубави и големи, никнаха извън стените. В онуй време, през първото десетилетие на четвъртия век, римляните изградиха Момина баня, за която Спирера пише: "... ослепително белият град... се е славил най-вече с Момина баня, приказка шумяща по цялата Римска империя." Един шестнадесет метров надпис от червени тухли, иззидан в стената, на банята, остана да говори за своите създатели. Това бяха Максимиан Галери и Лациний баща, съшият онзи Максимиан, който се роди в Сердика и измина пътя от овчарската гега до императорския жезъл. Като Август за Ориента и Италия, той извърши много строежи по Дунава.

Един хубав и цъфтящ град, където лековитата вода събираше отбрания свят на империята, не можеше да бъде лишен от студена вода, така нужна за поддържане на домовете и разкошните паркове. Пък и можеха ли да се лишат от такова удобство ония, на които принадлежаха робските тълпи. И още нещо, те добре знаеха, че бездействието на покорените водеше често до бунтове. Когато всичко беше готово, а такова голямо дело не можеше да мине без подготовка, извършена от специалисти, в посока към малката планина, която възпираше погледа към Хемус, тръгна мравуняк от траки. Едни се заеха с ломния камък, нужен за градеж и за покривни плочи, други, а те бяха най-много, се захванаха с изкопа на дългия канал. Майстори спояваха камъка и тухлите с червен хоросан, както това са вършили зидарите на крепостните стени. Така за курортния град беше докарана студена вода чак от Средна гора, от върха Карасеврия. Пак по онуй време, когато блясъкът изискваше всички удобства, беше изграден канал, който извеждаше мръсната вода и нечистотиите извън града.

Обилната вода те използуваха за изящни чешми и причудливи фонтани.

други легенди и истории за Хисаря »