Потънал в скръб велик император. Траур потулил белокаменния му замък. В безнадеждни гърчове, на смъртен одър ридаела красива императрица. Незнайна болест отброявала последните й дни. Куриери, вестоносци и оракули шетали по необятната земя и търсели лечители. Никаква вест, никаква утеха.

Повехнал трак, узнал за скръбта на великия владетел, отишъл сам в двореца. Лисичи калпак потулял главата чак до ушите, а изтъркан плащ прикривал мършавите му рамене. Въвели го при болната. Той повдигнал леко клепачите й, притиснал с длан под жлъчката и peв изпълнил двореца. Копиеносците се възправили, но болната им господарка едвам вдигнала ръка за пощада. Тя се отпуснала в дълбок сън. Чак тогава тракът се обърнал към императора:

— Има цяр, само един... Още сега тръгнете все на изток, докато стигнете реката Хеброс. Един ден път на север от нея ще найдете топли извори. Нека се къпе в тях и пие от водата им!

— Каква да е наградата ти? — запитал императорът.

— Никаква. Едно само искам — живейте в мир с братята ми там!

И чудото станало. Императрицата започнала да се къпе в топлата вода и да пие от нея така, както бе казал старецът. Тя възвърнала съня си, после дошло и здравето. Магия сякаш обвързала императора за този край. И той изградил там хубав и богат град, който сетне нарекли Аугусте. Всичко имало в него: и за разкошния живот на богатите, и за развратните им нощи.

Едно само не постигнали римляните — мир с траките, отседнали преди тях край изворите. А не могли да нарушат клетвата, дадена от императора на стария знахар.

- Ние сме стопани на тези земи – отвръщали винаги траките – идвайте тук, когато болест Ви гони, бъдете ни гости, а не господари!...

други легенди и истории за Хисаря »