Крепостта и южната врата “Камилите”

Хисаря - Камилите Историята на град Хисар е свързана предимно с римската империя. Когато пристигат по тези земи, римляните намират тук малко тракийско селище. Но популярността на лечебните му извори определя трайно интереса на римските управници. Градът е превърнат в административен център и през ІІІ в. е ограден с крепостна стена. Смята се, че тогава градът се е наричал Аугусте. От този период е запазен латински тухлен надпис, който говори за построяването на баня в чест на римските императори Максимилиан Галери и Лациний баща /края на ІІІ и началото на ІV в./.

По време на готските нападения в края на ІІІ в. градът е разрушен и опожарен. Възстановяването му в началото на ІV в. се свързва с император Диоклециан и получава неговото име Диоклецианопол. Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипопол /Пловдив/ и Берое /Стара Загора/. Диоклецианопол бил изграден според всички изисквания на римското градоустройство – с широки и прави улици, украсени със статуи на богове, с мраморни бани, с красиви дворци и вили за римската аристокрация. За да бъде защитен от вражески нападения, е бил обграден с крепостна стена, издигната от сръчните ръце на тракийските майстори. Тя е една от най-добре съхранилите се от този тип паметници не само в България, но и на целия Балкански полуостров! Крепостта има форма на почти правилен четириъгълник. Изградена е със смесена зидария с пояси от четири реда тухли. Заедно с парапета и зъберите е била висока 12 м. Днес запазените останки от крепостта достигат 7 м. Най-добре запазени са западната и южната централна порта, която е и символ на града – Камилите. Нарича се така, защото до началото на ХХ век вратата е била разделена и приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили.


други легенди и истории за Хисаря »

Фирмен каталог на гр. Хисар
Знаете ли, че

» Голяма част от творчеството на класика на българската литература Иван Вазов е свързана с град Хисаря.

» Заради многото крепостни руини турците нарекли града Хисар (крепост)

 
2009 ХИСАРБГ.com